arina-rus (Арина) arina-rus (Арина)
2 77
Apr 25, 2010, 6:55 PM

Когато умра...

  Poetry
1.9K 1 8

Когато умра...

 

Когато пръстта приюти мойто тяло,

а душата, свободна, намери покой,

когато умра,

на гроба не искам да има цветя,

нито кръст, ни дори мойто име,

а само... обикновена зелена трева.

Когато умра, не искам да идваш!

Погребана болката с мене лежи.

Ненужна за мен е тук любовта ти,

смисъл имаше само... преди!

Когато умра, дъждът тук ще плаче

и вятърът ще стене съкрушен,

зелената трева ще ме целува

и слънчев лъч ще пали свещ за мен.

 

Когато умра,

на гроба не искам да носиш цветя!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • LeChevalier (Тошко)
    LeChevalier (Тошко)
    СОНЕТ
    Стефан Маларме

    Над горите без спомен щом зима минава
    ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
    че, очакващ ни двама под скъпо крило,
    гроба липса на тежки венци задушава.

    Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
    полунощ връз теб мята суетно крило,
    чакаш Сянката моя в туй старо кресло
    пак да видиш как огънят свят озарява.

    Който иска да идвам под тоя таван,
    нека камъка, който повдигам със длан,
    не товари излишно с цветята безвкусни.

    До огнището тръпна да седна без мощ,
    дух, готов да приеме живот нов от устни,
    мен зовали по име през цялата нощ.

    (Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)
  • Ondra (Рада Петрова)
    Ondra (Рада Петрова)
    Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Без думи!
  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    невероятен стих не вярвай на другите
  • arina-rus (Арина)
    arina-rus (Арина)
    Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0