Apr 25, 2010, 6:55 PM

Когато умра...

  Poetry
1.9K 1 8

Когато умра...

 

Когато пръстта приюти мойто тяло,

а душата, свободна, намери покой,

когато умра,

на гроба не искам да има цветя,

нито кръст, ни дори мойто име,

а само... обикновена зелена трева.

Когато умра, не искам да идваш!

Погребана болката с мене лежи.

Ненужна за мен е тук любовта ти,

смисъл имаше само... преди!

Когато умра, дъждът тук ще плаче

и вятърът ще стене съкрушен,

зелената трева ще ме целува

и слънчев лъч ще пали свещ за мен.

 

Когато умра,

на гроба не искам да носиш цветя!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

  • СОНЕТ
    Стефан Маларме

    Над горите без спомен щом зима минава
    ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
    че, очакващ ни двама под скъпо крило,
    гроба липса на тежки венци задушава.

    Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
    полунощ връз теб мята суетно крило,
    чакаш Сянката моя в туй старо кресло
    пак да видиш как огънят свят озарява.

    Който иска да идвам под тоя таван,
    нека камъка, който повдигам със длан,
    не товари излишно с цветята безвкусни.

    До огнището тръпна да седна без мощ,
    дух, готов да приеме живот нов от устни,
    мен зовали по име през цялата нощ.

    (Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)
  • Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!
  • Без думи!
  • невероятен стих не вярвай на другите
  • Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...