Когато умра...

Поэзия

1.9K 1 8

Когато умра...

Когато пръстта приюти мойто тяло,

а душата, свободна, намери покой,

когато умра,

на гроба не искам да има цветя,

нито кръст, ни дори мойто име,

а само... обикновена зелена трева.

Когато умра, не искам да идваш!

Погребана болката с мене лежи.

Ненужна за мен е тук любовта ти,

смисъл имаше само... преди!

Когато умра, дъждът тук ще плаче

и вятърът ще стене съкрушен,

зелената трева ще ме целува

и слънчев лъч ще пали свещ за мен.

Когато умра,

на гроба не искам да носиш цветя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LeChevalier (Тошко)

СОНЕТ
Стефан Маларме

Над горите без спомен щом зима минава
ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
че, очакващ ни двама под скъпо крило,
гроба липса на тежки венци задушава.

Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
полунощ връз теб мята суетно крило,
чакаш Сянката моя в туй старо кресло
пак да видиш как огънят свят озарява.

Който иска да идвам под тоя таван,
нека камъка, който повдигам със длан,
не товари излишно с цветята безвкусни.

До огнището тръпна да седна без мощ,
дух, готов да приеме живот нов от устни,
мен зовали по име през цялата нощ.

(Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)

2010-05-03T15:49:03+03:00
Ondra (Рада Петрова)

Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!

2010-04-30T18:06:45+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Без думи!

2010-04-26T18:37:15+03:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

невероятен стих не вярвай на другите

2010-04-26T18:33:04+03:00
arina-rus (Арина)

Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!

2010-04-26T18:01:48+03:00