26 feb 2019, 8:50

Когато (в)любихме се с Дракон

  Poesía » Otra
775 2 0

Приготвих се за сън,

съблякох дрехите си,

свещичка на прозореца запалих

и меката възглавничка

със своето лице погалих.

 

Притворих леко аз очи

със поглед,устремен

към лунните лъчи...

 

И почти заспивах,

ала сънят ми бе смутен

от голяма сянка,

закриваща луната..

 

Повдигнах се,

а на прозореца пред мен-

създание крилато...

 

То гледаше направо вътре в мен,

надничаше ми във душата,

и сякаш огън забушува във кръвта ми,

а духът ми сля се със духа на свободата...

 

Създанието прошепна във

ума ми, че много ме обича

и че Дракон се нарича...

 

Носител бил на Огъня Свещен

и със лъчът на Истината

от Боговете бил дарен..

 

...А аз не контролирах

тялото си вече,

сякаш то не ми принадлежеше...

 

Отдадох се изцяло на волята 

на дракона крилат,

усетих,че от древността той бе

мой много близък стар познат..

 

Ръката ми прозореца отвори,

а голото ми тяло

на перваза изкачи се ...

 

а драконът, без дори и думичка да проговори,

продължаваше все тъй дълбоко

във очите мои да се взира,

без и за секундичка да спира...

 

Изведнъж във неговите две очи 

два пламъка като пожар се разгоряха...

 

А моето тяло започна тъй силно да трепти...

И там, от основата долу на гръбнака,

нагоре към главата

сякаш силен огън се издигна

и от перваза нагоре към небето ме повдигна...

 

...Събудих се от прохладния полъх на зората.

Легнала бях гола на тревата,

която сякаш с огнен дъх бе обгорена

в Божествен кръг около мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свещен Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...