Feb 26, 2019, 8:50 AM

Когато (в)любихме се с Дракон

  Poetry » Other
774 2 0

Приготвих се за сън,

съблякох дрехите си,

свещичка на прозореца запалих

и меката възглавничка

със своето лице погалих.

 

Притворих леко аз очи

със поглед,устремен

към лунните лъчи...

 

И почти заспивах,

ала сънят ми бе смутен

от голяма сянка,

закриваща луната..

 

Повдигнах се,

а на прозореца пред мен-

създание крилато...

 

То гледаше направо вътре в мен,

надничаше ми във душата,

и сякаш огън забушува във кръвта ми,

а духът ми сля се със духа на свободата...

 

Създанието прошепна във

ума ми, че много ме обича

и че Дракон се нарича...

 

Носител бил на Огъня Свещен

и със лъчът на Истината

от Боговете бил дарен..

 

...А аз не контролирах

тялото си вече,

сякаш то не ми принадлежеше...

 

Отдадох се изцяло на волята 

на дракона крилат,

усетих,че от древността той бе

мой много близък стар познат..

 

Ръката ми прозореца отвори,

а голото ми тяло

на перваза изкачи се ...

 

а драконът, без дори и думичка да проговори,

продължаваше все тъй дълбоко

във очите мои да се взира,

без и за секундичка да спира...

 

Изведнъж във неговите две очи 

два пламъка като пожар се разгоряха...

 

А моето тяло започна тъй силно да трепти...

И там, от основата долу на гръбнака,

нагоре към главата

сякаш силен огън се издигна

и от перваза нагоре към небето ме повдигна...

 

...Събудих се от прохладния полъх на зората.

Легнала бях гола на тревата,

която сякаш с огнен дъх бе обгорена

в Божествен кръг около мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свещен Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...