Когато (в)любихме се с Дракон

Приготвих се за сън,

съблякох дрехите си,

свещичка на прозореца запалих

и меката възглавничка

със своето лице погалих.

Притворих леко аз очи

със поглед,устремен

към лунните лъчи...

И почти заспивах,

ала сънят ми бе смутен

от голяма сянка,

закриваща луната..

Повдигнах се,

а на прозореца пред мен-

създание крилато...

То гледаше направо вътре в мен,

надничаше ми във душата,

и сякаш огън забушува във кръвта ми,

а духът ми сля се със духа на свободата...

Създанието прошепна във

ума ми, че много ме обича

и че Дракон се нарича...

Носител бил на Огъня Свещен

и със лъчът на Истината

от Боговете бил дарен..

...А аз не контролирах

тялото си вече,

сякаш то не ми принадлежеше...

Отдадох се изцяло на волята 

на дракона крилат,

усетих,че от древността той бе

мой много близък стар познат..

Ръката ми прозореца отвори,

а голото ми тяло

на перваза изкачи се ...

а драконът, без дори и думичка да проговори,

продължаваше все тъй дълбоко

във очите мои да се взира,

без и за секундичка да спира...

Изведнъж във неговите две очи 

два пламъка като пожар се разгоряха...

А моето тяло започна тъй силно да трепти...

И там, от основата долу на гръбнака,

нагоре към главата

сякаш силен огън се издигна

и от перваза нагоре към небето ме повдигна...

...Събудих се от прохладния полъх на зората.

Легнала бях гола на тревата,

която сякаш с огнен дъх бе обгорена

в Божествен кръг около мене...