25 jul 2009, 11:13

Когато в непознатото открия нова любов

  Poesía
656 0 6

Когато в непознатото открия нова любов

И пътят ми свърши внезапно

Вчера и утре се слеят в едно

Искам да легна под сянката

На бавно изтрезняващо утро

 

И да съм красив

Да нося изкуство в себе си

 

И в тъмното когато се осмеля да отворя очи

И да видя другите наредени в редици

Искам да мога да разпозная хубавото

Да видя във всеки по нещо

И да си отида с ново виждане

 

До следващия път

Когато решиш да ми пишеш

И думите в редове не казват нищо

Но се усмихват

И са хубави

 

Тогава ще променя мисленето си

Тогава ще прегърна ръката ти в моята

И ще летим докато рисуваме

Нови изкуства

И нови начини да обичаме

 

Защото някой ми каза веднъж

Че най-доброто което може да ми се случи

Е в мен и е заключено

 

До следващия път

Когато няма да е твърде късно

 

19.07.2009

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...