Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има
и бъда прах сред земните недра;
когато вече няма да ме има
и отлети далече моята душа,
понесена от щъркови крила,
аз искам да остана като спомен
от снимка бледа в стария албум.
Аз искам да остана като песен,
която радва сладкия ти сън,
щом падне звездна нощ навън.
Когато вече няма да ме има
и спре да свети моята звезда,
аз искам да остана като цвете,
погалено от твоята ръка,
в очите ти да грейна като обич
и да потъна в бисерна сълза.
Когато вече няма да ме има...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Детелина Todos los derechos reservados
