danaya (Детелина) danaya (Детелина)
1 21
Apr 8, 2009, 10:10 AM

Когато вече няма да ме има...

  Poetry
1.5K 0 12

Когато вече няма да ме има...

Когато вече няма да ме има

и бъда прах сред земните недра;

когато вече няма да ме има

и отлети далече моята душа,

понесена от  щъркови крила,

аз искам да остана като спомен

от снимка бледа в стария албум.

Аз искам да остана като песен,

която радва сладкия ти сън,

щом падне звездна нощ навън.

Когато вече няма да ме има

и спре да свети моята звезда,

аз искам да остана като цвете,

погалено от твоята ръка,

в очите ти да грейна като обич

и да потъна в бисерна сълза.

Когато вече няма да ме има...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0