Когато вечерта настъпва
Когато вечерта настъпва
Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче
луната скрие
и падне черен мрак;
когато ти си тръгнеш
и аз сама остана пак,
тогава –
само нашта песен нежно ще звучи.
Ще стенат струните на нощната китара.
Ще видиш някъде
звезда да пада,
ще разбереш –
погребани са нечии мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Петракиева Todos los derechos reservados
