30.04.2012 г., 0:45

Когато вечерта настъпва

847 0 1

Когато вечерта настъпва

Когато вечерта настъпва

и люлякът ухае;

когато вятърът с листата си играе

и тихо те шептят;

когато малко облаче

луната скрие

и падне черен мрак;

когато ти си тръгнеш

и аз сама остана пак,

тогава –

само нашта песен нежно ще звучи.

Ще стенат струните на нощната китара.

Ще видиш някъде

звезда да пада,

ще разбереш –

погребани са нечии мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Петракиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...