27 jun 2019, 9:29

Когато влезеш в Катедрала...*

  Poesía » Otra
426 0 0

 

Когато влезеш в Катедрала...*

 

Когато влезеш в катедрала

и спреш до чудотворни мóщи,

поспри и помисли тогава

(преди да се прекръстиш още!)

 

за всички люде неизвестни

изгубени през вековете,

но Бога славили със песни

градейки храма зиме, лете...

 

За мъченици не признати,

ни канонично за светии,

но Бог без кардинали, папи,

пред тях избрал да се открие...

 

А всеки камък тук, в градежа,

запомнил е до днес ръцете

на майсторите, че в стремежа

за вечност вграждали сърцето...

 

Когато влезеш в катедрала,

(дори да си безбожник даже!),

тя тайните си оцеляли

през Вечността ще ти разкаже,

 

щом плахо за молитва пръсти

присвиеш, спрял се до амвона

и там със пиетет се кръстиш

пред чудодейната икона...

 

... За сватби и за погребения,

за кръщенѐ на младенците...

... За дни на ерес и прозрения,

обърквали дори Светците.

 

И за Живота ни суетен,

понякога абсурдно кратък...

Как коронясвали кралете,

и как ги пращали „оттатък”...

 

От тук поемали бойците:

и Вярата да защитават,

но и земите на дедите

с живота си да отстояват...

 

Събарян често, но от нула

пак почвал да расте градежа...

... До горе, до самата кула

със Кръстът... С вяра и с надежда...

 

... Когато влезеш в катедрала

забравяш мировата скука...

Разбрал си как е оцеляла

страстта на вековете тука.

 

... Дори от „сектата безбожна”

ли си, ти влязал ли си в Храма,

ще бъде просто невъзможно

да си излезеш без промяна,

 

защото си докоснал вече

и Неизгарящият огън,

и Божията страст човече!...

 

... И бил си гостенин на Бога!...

 

,

05.08.2015.

Нотр Дам дьо Пари

  • на 15.април. 2019 година вековната

катедрала, символ на Париж беше запалена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...