Когато влезеш в Катедрала...*
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мóщи,
поспри и помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!)
за всички люде неизвестни
изгубени през вековете,
но Бога славили със песни
градейки храма зиме, лете...
За мъченици не признати,
ни канонично за светии,
но Бог без кардинали, папи,
пред тях избрал да се открие...
А всеки камък тук, в градежа,
запомнил е до днес ръцете
на майсторите, че в стремежа
за вечност вграждали сърцето...
Когато влезеш в катедрала,
(дори да си безбожник даже!),
тя тайните си оцеляли
през Вечността ще ти разкаже,
щом плахо за молитва пръсти
присвиеш, спрял се до амвона
и там със пиетет се кръстиш
пред чудодейната икона...
... За сватби и за погребения,
за кръщенѐ на младенците...
... За дни на ерес и прозрения,
обърквали дори Светците.
И за Живота ни суетен,
понякога абсурдно кратък...
Как коронясвали кралете,
и как ги пращали „оттатък”...
От тук поемали бойците:
и Вярата да защитават,
но и земите на дедите
с живота си да отстояват...
Събарян често, но от нула
пак почвал да расте градежа...
... До горе, до самата кула
със Кръстът... С вяра и с надежда...
... Когато влезеш в катедрала
забравяш мировата скука...
Разбрал си как е оцеляла
страстта на вековете тука.
... Дори от „сектата безбожна”
ли си, ти влязал ли си в Храма,
ще бъде просто невъзможно
да си излезеш без промяна,
защото си докоснал вече
и Неизгарящият огън,
и Божията страст човече!...
... И бил си гостенин на Бога!...
,
05.08.2015.
Нотр Дам дьо Пари
катедрала, символ на Париж беше запалена.
© Коста Качев All rights reserved.