Jun 27, 2019, 9:29 AM

Когато влезеш в Катедрала...*

  Poetry » Other
421 0 0

 

Когато влезеш в Катедрала...*

 

Когато влезеш в катедрала

и спреш до чудотворни мóщи,

поспри и помисли тогава

(преди да се прекръстиш още!)

 

за всички люде неизвестни

изгубени през вековете,

но Бога славили със песни

градейки храма зиме, лете...

 

За мъченици не признати,

ни канонично за светии,

но Бог без кардинали, папи,

пред тях избрал да се открие...

 

А всеки камък тук, в градежа,

запомнил е до днес ръцете

на майсторите, че в стремежа

за вечност вграждали сърцето...

 

Когато влезеш в катедрала,

(дори да си безбожник даже!),

тя тайните си оцеляли

през Вечността ще ти разкаже,

 

щом плахо за молитва пръсти

присвиеш, спрял се до амвона

и там със пиетет се кръстиш

пред чудодейната икона...

 

... За сватби и за погребения,

за кръщенѐ на младенците...

... За дни на ерес и прозрения,

обърквали дори Светците.

 

И за Живота ни суетен,

понякога абсурдно кратък...

Как коронясвали кралете,

и как ги пращали „оттатък”...

 

От тук поемали бойците:

и Вярата да защитават,

но и земите на дедите

с живота си да отстояват...

 

Събарян често, но от нула

пак почвал да расте градежа...

... До горе, до самата кула

със Кръстът... С вяра и с надежда...

 

... Когато влезеш в катедрала

забравяш мировата скука...

Разбрал си как е оцеляла

страстта на вековете тука.

 

... Дори от „сектата безбожна”

ли си, ти влязал ли си в Храма,

ще бъде просто невъзможно

да си излезеш без промяна,

 

защото си докоснал вече

и Неизгарящият огън,

и Божията страст човече!...

 

... И бил си гостенин на Бога!...

 

,

05.08.2015.

Нотр Дам дьо Пари

  • на 15.април. 2019 година вековната

катедрала, символ на Париж беше запалена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...