27.06.2019 г., 9:29

Когато влезеш в Катедрала...*

422 0 0

 

Когато влезеш в Катедрала...*

 

Когато влезеш в катедрала

и спреш до чудотворни мóщи,

поспри и помисли тогава

(преди да се прекръстиш още!)

 

за всички люде неизвестни

изгубени през вековете,

но Бога славили със песни

градейки храма зиме, лете...

 

За мъченици не признати,

ни канонично за светии,

но Бог без кардинали, папи,

пред тях избрал да се открие...

 

А всеки камък тук, в градежа,

запомнил е до днес ръцете

на майсторите, че в стремежа

за вечност вграждали сърцето...

 

Когато влезеш в катедрала,

(дори да си безбожник даже!),

тя тайните си оцеляли

през Вечността ще ти разкаже,

 

щом плахо за молитва пръсти

присвиеш, спрял се до амвона

и там със пиетет се кръстиш

пред чудодейната икона...

 

... За сватби и за погребения,

за кръщенѐ на младенците...

... За дни на ерес и прозрения,

обърквали дори Светците.

 

И за Живота ни суетен,

понякога абсурдно кратък...

Как коронясвали кралете,

и как ги пращали „оттатък”...

 

От тук поемали бойците:

и Вярата да защитават,

но и земите на дедите

с живота си да отстояват...

 

Събарян често, но от нула

пак почвал да расте градежа...

... До горе, до самата кула

със Кръстът... С вяра и с надежда...

 

... Когато влезеш в катедрала

забравяш мировата скука...

Разбрал си как е оцеляла

страстта на вековете тука.

 

... Дори от „сектата безбожна”

ли си, ти влязал ли си в Храма,

ще бъде просто невъзможно

да си излезеш без промяна,

 

защото си докоснал вече

и Неизгарящият огън,

и Божията страст човече!...

 

... И бил си гостенин на Бога!...

 

,

05.08.2015.

Нотр Дам дьо Пари

  • на 15.април. 2019 година вековната

катедрала, символ на Париж беше запалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...