Обичам те с любов необяснима.
И нямам оправдание в това.
Знам - не помислих колко си ранима.
Бях егоист, мечтател твърдоглав.
Как вярвах дръзко, че ще сме щастливи -
две сгушени души. Незнайно как.
Забравих колко трудно е да бъдем живи,
бездомно хванали се под ръка.
Дели ни бездната на времето смрачено,
но сякаш вдишваме от живата вода
на пристъпи, на глътки жадни
за последно. ...