Когато всичко свърши...
Обичам те с любов необяснима.
И нямам оправдание в това.
Знам - не помислих колко си ранима.
Бях егоист, мечтател твърдоглав.
Как вярвах дръзко, че ще сме щастливи -
две сгушени души. Незнайно как.
Забравих колко трудно е да бъдем живи,
бездомно хванали се под ръка.
Дели ни бездната на времето смрачено,
но сякаш вдишваме от живата вода
на пристъпи, на глътки жадни
за последно.
Един за друг - единствена следа.
И толкова си млада, че е страшно
да се оглеждам в твоите очи.
Износено лице да виждам прашно
във погледа ти мил и мълчалив.
Напускаш ме, оставайки ми вярна.
Без упрек, без протест един дори.
Изронена е любовта така коварно,
че са угаснали последните искри.
Обичам те с любов необяснима,
но ще те моля само за това -
когато всичко свърши - забрави ме
и не извръщай никога назад глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
