vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
26.05.2020 г., 17:53 ч.

Когато всичко свърши... 

  Поезия
736 17 10

Обичам те с любов необяснима.
И нямам оправдание в това.
Знам - не помислих колко си ранима.
Бях егоист, мечтател твърдоглав.
Как вярвах дръзко, че ще сме щастливи -
две сгушени души. Незнайно как.
Забравих колко трудно е да бъдем живи,
бездомно хванали се под ръка.
Дели ни бездната на времето смрачено,
но сякаш вдишваме от живата вода
на пристъпи, на глътки жадни 
                                                    за последно.
Един за друг - единствена следа.
И толкова си млада, че е страшно
да се оглеждам в твоите очи.
Износено лице да виждам прашно
във погледа ти мил и мълчалив.
Напускаш ме, оставайки ми вярна.
Без упрек, без протест един дори.
Изронена е любовта така коварно,
че са угаснали последните искри.

Обичам те с любов необяснима,
но ще те моля само за това -
когато всичко свърши - забрави ме
и не извръщай никога назад глава.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам какво да кажа... Когато любовта говори... Просто го почувствах... Питам се винаги ли в любовта трябва да има и болка?....
  • Истинската любов е необяснимата.
    Опиташ ли се да я разгадаеш, ще развалиш хармонията между нея
    и отреденото и време за цъфтеж и тя ще повехне. Нека не търсим как да си я обясним, а как да я изживеем в пълната и многоцветност!
    Поздравления, Младене!🍀
  • Прекрасна лирика!
    Не случайно обожавам твоята лирика и техника, стилистика на писане!
    👏👏👏
  • Един за друг - единствена следа.

    Единствената истинска посока е тази, подсказана от сърцето...
  • Адмирации за стиха ти, Младене! Докосваш с прекрасната си любовна лирика!
  • Истинска любов има във всяка твоя дума...
  • "Бездомно хванали се под ръка." Колко щастие има в тези мигове. Поздрав за прекрасната поезия!
  • "Дели ни бездната на времето смрачено,
    но сякаш вдишваме от живата вода
    на пристъпи, на глътки жадни
    за последно."
    За последно.

    Драматично.
  • Понякога искаме невъзможна любов.
    Но раздялата не носи забрава.
    Дори любовта да си отиде, щом е искрена,тя остава в нас.
    Поздравления, Младен!
  • Много е хубаво! Като сълза! Толкова истинско, а финалът - извор на обич и жертвеност. Но така е в любовта! Чистите чувства са тези, които мислят последно за себе си. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??