9 may 2019, 22:27

Когато за Господарка бе избрана /Минерва/

  Poesía » Otra
584 1 0

Когато тя пред войните застана
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.

Когато от силна преданост бе заляна
почувства се тя тъй силно пожелана.
Понесе се славно към войската
и полетя наравно с нея към местата.

Когато врагът зад нея изостана
заликуваха войните с радост разпиляна.
Гордостта им се утрои с победата обляна
и изтържесвуваха пред тази промяна.

Когато после за Господарка бе избрана
поведе ги тя към нови битки засмяна.
Разстла обич безкрайна в замяна,
а с вярност отговори й сам Легиона.

Когато в „Нове” завинаги тя остана
неговата обител пожела да я няма.
Но оттогава получиха урок в замяна
и дълго търсиха с мъдростта й промяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...