Когато за Господарка бе избрана /Минерва/

Когато тя пред войните застана
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.

Когато от силна преданост бе заляна
почувства се тя тъй силно пожелана.
Понесе се славно към войската
и полетя наравно с нея към местата.

Когато врагът зад нея изостана
заликуваха войните с радост разпиляна.
Гордостта им се утрои с победата обляна
и изтържесвуваха пред тази промяна.

Когато после за Господарка бе избрана
поведе ги тя към нови битки засмяна.
Разстла обич безкрайна в замяна,
а с вярност отговори й сам Легиона.

Когато в „Нове” завинаги тя остана
неговата обител пожела да я няма.
Но оттогава получиха урок в замяна
и дълго търсиха с мъдростта й промяна.