Когато заболи от красота

6 ago 2010, 11:51

Poesía

1037 0 5

* * *

Когато заболи от красота,

когато от нежност останеш без дъх,

един дух на поет те повежда

нататък,

дето плахо гори

даже снежният връх.

Дето пеят потоците

и говорят в премала,

дето радост будува

в най-дълбокия сън,

дето даже свирепите

ледени хали

укротени

се вслушват

в далечния звън...

Де са тези звънчета,

на кого са, защо

ми говорят за сняг,

за кокичета бели,

за момичета,

буйни коси разпилели

и вали над главите ни

побелели

минал, бъдещ,

сегашен

момичешки смях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Дора (Дорика Цачева)

2010-08-06T22:58:23+03:00

Преживяно и осмислено ... и много красиво! Поздрави!
едимах

2010-08-06T17:03:51+03:00

еее...поезия е !
feia (Вилдан Сефер)

2010-08-06T15:58:15+03:00

Поезия!
Izumrudkata (Катя)

2010-08-06T14:42:12+03:00

" В тихата нощ,когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае..."
Красива поезия!Поздрав и
division-bell (Валентина Ангелова)

2010-08-06T13:59:38+03:00

Много се радвам на хора като теб! Поезията струи от душата ти! Поздрави!