6 авг. 2010 г., 11:51
* * *
Когато заболи от красота,
когато от нежност останеш без дъх,
един дух на поет те повежда
нататък,
дето плахо гори
даже снежният връх.
Дето пеят потоците
и говорят в премала,
дето радост будува
в най-дълбокия сън,
дето даже свирепите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация