donkakalcheva (Донка Калчева)
15 42
6 авг. 2010 г., 11:51

Когато заболи от красота 

  Поэзия
1052 0 5

 

 

 

                * * *

 

                Когато заболи от красота,

                когато от нежност останеш без дъх,

                един дух на поет те повежда

                                                                   нататък,

                дето плахо гори

                                     даже снежният връх.

                Дето пеят потоците

                и говорят в премала,

                дето радост будува

                                     в най-дълбокия сън,

                дето даже свирепите

                                                  ледени хали

                укротени

                                    се вслушват

                в далечния звън...

                Де са тези звънчета,

                на кого са, защо

                ми говорят за сняг,

                за кокичета бели,

                за момичета,

                буйни коси разпилели

                и вали над главите ни

                                                    побелели

                минал, бъдещ,

                                  сегашен

                момичешки смях.

 

 

 

 

 

 

© Донка Калчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Преживяно и осмислено ... и много красиво! Поздрави!
  • еее...поезия е !
  • Поезия!
  • " В тихата нощ,когато грее луната,
    щастлив е онзи, който знае,
    че нейде някой на земята
    за него мисли и мечтае..."
    Красива поезия!Поздрав и
  • Много се радвам на хора като теб! Поезията струи от душата ти! Поздрави!
Предложения
: ??:??