3 mar 2007, 18:34

Кой ако не усмивката

  Poesía
1.1K 0 1
Да разпериш ръце,
да затвориш очи,
да викаш, колкото ти глас държи.
Изправен на хълма - човек на мечти,
да забавиш момента
и нека времето да заспи.

А ти бъди свободен,
крещи, докато се умориш;
и нека ехото отеква,
докато се укротиш.

Бягай и спри се,
отстрани погледни се...
Седиш и се смееш,
от щастие грееш.

А после запомни,
че усмивката е всичко,
че тя дарява ти живот и радост.
Усмивката е твоето лице,
усмивката е пътя към едно сърце,
усмивката описва теб и твойта младост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...