Една прекрасна утрин се събуди
гората като във вълшебен свят.
Дръвчетата дивяха се с почуда
на пухкавите облачета цвят.
Врабчетата подскачаха с възбуда,
огрени от блестящите стрели
на слънцето, подпряло длан на буза
и гледащо с прехласнати очи.
А във шумака тихо се промъква,
мъдрецът горски, умен страж и воин,
за никъде не бърза, леко стъпва,
под вежди гледа свъсен пчелен рой.
Не се страхува, има яка броня
от остри шипове, посочващи света,
и винаги внимателно напомня
на тез, които са забравили това.
Любимец той на всички е в гората,
но някои внезапно правят "беж",
защото често ги боли петата,
ако настъпят приятеля ни........!
© Snejana Nankova Todos los derechos reservados