4 апр. 2021 г., 14:07

Кой е мъдрият горски обитател???

1.3K 5 9

Една прекрасна утрин се събуди

гората като във вълшебен свят.

Дръвчетата дивяха се с почуда

на пухкавите облачета цвят.

 

Врабчетата подскачаха с възбуда,

огрени от блестящите стрели

на слънцето, подпряло длан на буза

и гледащо с прехласнати очи.

 

А във шумака тихо се промъква,

мъдрецът горски, умен страж и воин,

за никъде не бърза, леко стъпва,

под вежди гледа свъсен пчелен рой.

 

Не се страхува, има яка броня

от остри шипове, посочващи света,

и винаги внимателно напомня

на тез, които са забравили това.

 

Любимец той на всички е в гората,

но някои внезапно правят "беж",

защото често ги боли петата,

ако настъпят приятеля ни........!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Snejana Nankova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...