Napolitano (Валентин Желязков) Napolitano (Валентин Желязков)
19 290
4 jun 2008, 15:37

Кой е... пътят?!

917 0 12

* * *

 

Монаси попитали стареца в село:

- Старче, ума ни едно нещо мъти?!...

- Питайте - рекло старчето. Смело!...

- Добре, мъдрецо... Кой е... пътят?!...

- Той е пред вас - пред очите ви!

- А защо не го виждаме? - питали плахо.

- Защото мислите за... съдбите ви,

а не за пътя, монахо!...

- Я кажи ни! Искам да знам...

Ти виждаш ли го тогава?!

- Докато казваш "Аз не виждам", "Ти виждаш",

твоят поглед ще тъне в забрава...

- Значи пътят може да се види,

когато няма "АЗ", няма "Ти"?!...

- Ех, момко, той там е, не ще си иде,

но ако няма "Аз и няма "Ти",

кой тогава ще го види?!...

 

* * *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0