Napolitano (Валентин Желязков) Napolitano (Валентин Желязков)
19 290
Jun 4, 2008, 3:37 PM

Кой е... пътят?!

910 0 12

* * *

 

Монаси попитали стареца в село:

- Старче, ума ни едно нещо мъти?!...

- Питайте - рекло старчето. Смело!...

- Добре, мъдрецо... Кой е... пътят?!...

- Той е пред вас - пред очите ви!

- А защо не го виждаме? - питали плахо.

- Защото мислите за... съдбите ви,

а не за пътя, монахо!...

- Я кажи ни! Искам да знам...

Ти виждаш ли го тогава?!

- Докато казваш "Аз не виждам", "Ти виждаш",

твоят поглед ще тъне в забрава...

- Значи пътят може да се види,

когато няма "АЗ", няма "Ти"?!...

- Ех, момко, той там е, не ще си иде,

но ако няма "Аз и няма "Ти",

кой тогава ще го види?!...

 

* * *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0