Napolitano (Валентин Желязков) Napolitano (Валентин Желязков)
19 290
Jun 4, 2008, 3:37 PM

Кой е... пътят?!

911 0 12

* * *

 

Монаси попитали стареца в село:

- Старче, ума ни едно нещо мъти?!...

- Питайте - рекло старчето. Смело!...

- Добре, мъдрецо... Кой е... пътят?!...

- Той е пред вас - пред очите ви!

- А защо не го виждаме? - питали плахо.

- Защото мислите за... съдбите ви,

а не за пътя, монахо!...

- Я кажи ни! Искам да знам...

Ти виждаш ли го тогава?!

- Докато казваш "Аз не виждам", "Ти виждаш",

твоят поглед ще тъне в забрава...

- Значи пътят може да се види,

когато няма "АЗ", няма "Ти"?!...

- Ех, момко, той там е, не ще си иде,

но ако няма "Аз и няма "Ти",

кой тогава ще го види?!...

 

* * *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0