Дали съм наивна, защото тичам след теб,

или пък силна, защото се боря за теб?

Нарекохме това помежду ни просто авантюра,

но такава ли е, щом продължава толкова време?

Страхувам се толкова много да не те изгубя,

че любовта си аз не мога да погубя.

Чувствам се раздвоена, стоя на кръстопът,

сърцето ми изстрадало се чуди кой ли път

да поеме бавно из нощта,

захвърлено само в пещта,

да обича още или да остави всичко?

Но как да оставя тези огнени очи,

щом единствено в тях намирам светлина,

щом единствено те ме карат да не губя надежда,

щом единствено тези ръце ме карат да се чувствам жива,

щом единствен ти ме караш да усещам това?

А как да продължа със теб, когато зная, че със друга те деля,

когато тази мисъл ме убива и отваря една дълбока рана в мен,

от която никога не ще успея да се излекувам.

И май и тази рана ще прежаля,

но да си тръгнеш няма да те оставя.

В стремежа си към теб дори душата аз да си предавам,

на любовта си толкова искрена  - вярна оставам!