17.09.2011 г., 22:59

Koй път

1.1K 0 0

Дали съм наивна, защото тичам след теб,

или пък силна, защото се боря за теб?

Нарекохме това помежду ни просто авантюра,

но такава ли е, щом продължава толкова време?

Страхувам се толкова много да не те изгубя,

че любовта си аз не мога да погубя.

Чувствам се раздвоена, стоя на кръстопът,

сърцето ми изстрадало се чуди кой ли път

да поеме бавно из нощта,

захвърлено само в пещта,

да обича още или да остави всичко?

Но как да оставя тези огнени очи,

щом единствено в тях намирам светлина,

щом единствено те ме карат да не губя надежда,

щом единствено тези ръце ме карат да се чувствам жива,

щом единствен ти ме караш да усещам това?

А как да продължа със теб, когато зная, че със друга те деля,

когато тази мисъл ме убива и отваря една дълбока рана в мен,

от която никога не ще успея да се излекувам.

И май и тази рана ще прежаля,

но да си тръгнеш няма да те оставя.

В стремежа си към теб дори душата аз да си предавам,

на любовта си толкова искрена  - вярна оставам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...