14 sept 2018, 19:28

Кой път да хвана ?

856 0 0

Родих се както всеки в подножието на планина

и питах мама как се тя нарича,

а тя ми рече: „Житейска съдбина“

 - Оу, а какво е това дет в високото наднича ?

 - Това е сине върхът „Долина“,

    известен със свойта красота .

 

Нищо повече не я попитах,

реших, че по-объркан няма как да стана,

но този връх сякаш заобичах

и взех да мисля как на него да застана .

 

До пет все в подножието въртях се .

Чудех се кой черен път да хвана 

и най-после сякаш спрях се .

  - Избирам спорта - казах аз на мама .

 

Тръгнах по пътеката неравна.

От много стъпки и въргал,

станала бе по- губа, стръмна, хладна,

но там поне за чуждите успехи лесно бих узнал .

 

Имаше след всеки камък бюст,

възхваляващ нов човек катерил се по нея 

и аз научих техните успехи наизуст,

но не успях 

   да ги повторя 

             и разбрах,

че спорта аз не го умея.

 

Замислих се тогаз .

Дали пътеката не бе ме веч избрала ,

вместо нея да избирам аз ?

Важно бе какво умение съдбата ми е дала .

 

След като замислих се какво ми най-отива,

за да знам - посоката да избера,

осъзнах, че май в науката ме бива 

и реших, че тоз път аз ще извървя .

 

И всичко беше като по учебник.

Избираш само нещо, да речем архитект.

Стараеш се, докарваш си отличния бележник 

и така : училище, университет .

 

И нататък още по-ясно става.

Започваш кариера,

семейство там някъде се появява...

Но в яснотата май бе мойта бариера. 

 

И някъде докато вървях,

още приблизително на първата отсечка,

забавих крачка и се спрях -

бе ми писнало от път без пречка...

 

Из планината някъде съм аз сега.

дори пътека ли е тва не зная 

и води ли изобщо до върха...

Но поне на нея ще стоя до края !

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зами Слисев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...