4 sept 2010, 8:26

Кой ще ми каже?

  Poesía » Otra
1.3K 0 9

 

 

 

Кой ще ми каже?

 

 

 

Коя съм да осъждам грешни хора?

Дали живот си подредих?

Остана ми единствено умората

сред прах и четири стени.

 

Къде не търсих споделени чувства?

Загърбих минали вражди.

Потънах във измислено изкуство,

от истинското ме боли.

 

Какво като създадох два живота -

любящи, мислещи, добри.

Изхвръкнаха и силите си пробват

в загробени от мен борби.

 

Защо ли търсят в мене те опора?

Несретница съм аз на път.

Неверница, повярвала в умората,

дали е сигурният гръб?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря отново! Много сте мили!
  • Неверница, повярвала в умората,
    дали е сигурният гръб?
    Да!!!


  • "Изхвръкнаха и силите си пробват
    в загробени от мен борби."

    колелото на живота се върти...
    хубав стих!
  • Напред и нагоре, Ани. Ив
  • Много благодаря на всички. Повод за публикуването бе притеснението на детето ми от урагана в Щатите. Дори имаше посвещение, но след размисъл го изтрих. Нямам право личната си драма да я развявам пред анонимни читатели. Може да не е нещо особен този ми текст, но ми е скъп, заради многото километри, страха, носталгията на детето ми и...т.н. и т.н. Важното е, че всичко вече е спокойно.
    Извинете ме, че не коментирам. Мълчанието ми не е продиктувано от скромност, „надувки” или някакъв страх. Нямам необходимата литературна квалификация и се притеснявам. Втората причина е, че се опивам да прочета всичко за деня, но за съжаление трябва и да работя и не ми достига времето за коментари, а анонимното оценяване ме дразни. И трето: В началото коментирах, но забелязах, че ми връщаха. Коментарът на Канибалд е отговор на мой от предния ден например. Млъкнах, защото търсих истината за себе си като„нов”автор. Състезателите спряха да ме коментират и посещенията намаляха наполовина. Сами можете да се убедите.
    Не ме притеснява малкото присъствие на страничката ми, защото не е изпросено (извинете ме за думата, не искам да съм груба) и е искрено. Общо взето разбрах истината за себе си. Радвам се, че в този сайт открих много стойностни автори.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...