4.09.2010 г., 8:26

Кой ще ми каже?

1.3K 0 9

 

 

 

Кой ще ми каже?

 

 

 

Коя съм да осъждам грешни хора?

Дали живот си подредих?

Остана ми единствено умората

сред прах и четири стени.

 

Къде не търсих споделени чувства?

Загърбих минали вражди.

Потънах във измислено изкуство,

от истинското ме боли.

 

Какво като създадох два живота -

любящи, мислещи, добри.

Изхвръкнаха и силите си пробват

в загробени от мен борби.

 

Защо ли търсят в мене те опора?

Несретница съм аз на път.

Неверница, повярвала в умората,

дали е сигурният гръб?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря отново! Много сте мили!
  • Неверница, повярвала в умората,
    дали е сигурният гръб?
    Да!!!


  • "Изхвръкнаха и силите си пробват
    в загробени от мен борби."

    колелото на живота се върти...
    хубав стих!
  • Напред и нагоре, Ани. Ив
  • Много благодаря на всички. Повод за публикуването бе притеснението на детето ми от урагана в Щатите. Дори имаше посвещение, но след размисъл го изтрих. Нямам право личната си драма да я развявам пред анонимни читатели. Може да не е нещо особен този ми текст, но ми е скъп, заради многото километри, страха, носталгията на детето ми и...т.н. и т.н. Важното е, че всичко вече е спокойно.
    Извинете ме, че не коментирам. Мълчанието ми не е продиктувано от скромност, „надувки” или някакъв страх. Нямам необходимата литературна квалификация и се притеснявам. Втората причина е, че се опивам да прочета всичко за деня, но за съжаление трябва и да работя и не ми достига времето за коментари, а анонимното оценяване ме дразни. И трето: В началото коментирах, но забелязах, че ми връщаха. Коментарът на Канибалд е отговор на мой от предния ден например. Млъкнах, защото търсих истината за себе си като„нов”автор. Състезателите спряха да ме коментират и посещенията намаляха наполовина. Сами можете да се убедите.
    Не ме притеснява малкото присъствие на страничката ми, защото не е изпросено (извинете ме за думата, не искам да съм груба) и е искрено. Общо взето разбрах истината за себе си. Радвам се, че в този сайт открих много стойностни автори.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...