4.09.2010 г., 8:26

Кой ще ми каже?

1.3K 0 9

 

 

 

Кой ще ми каже?

 

 

 

Коя съм да осъждам грешни хора?

Дали живот си подредих?

Остана ми единствено умората

сред прах и четири стени.

 

Къде не търсих споделени чувства?

Загърбих минали вражди.

Потънах във измислено изкуство,

от истинското ме боли.

 

Какво като създадох два живота -

любящи, мислещи, добри.

Изхвръкнаха и силите си пробват

в загробени от мен борби.

 

Защо ли търсят в мене те опора?

Несретница съм аз на път.

Неверница, повярвала в умората,

дали е сигурният гръб?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря отново! Много сте мили!
  • Неверница, повярвала в умората,
    дали е сигурният гръб?
    Да!!!


  • "Изхвръкнаха и силите си пробват
    в загробени от мен борби."

    колелото на живота се върти...
    хубав стих!
  • Напред и нагоре, Ани. Ив
  • Много благодаря на всички. Повод за публикуването бе притеснението на детето ми от урагана в Щатите. Дори имаше посвещение, но след размисъл го изтрих. Нямам право личната си драма да я развявам пред анонимни читатели. Може да не е нещо особен този ми текст, но ми е скъп, заради многото километри, страха, носталгията на детето ми и...т.н. и т.н. Важното е, че всичко вече е спокойно.
    Извинете ме, че не коментирам. Мълчанието ми не е продиктувано от скромност, „надувки” или някакъв страх. Нямам необходимата литературна квалификация и се притеснявам. Втората причина е, че се опивам да прочета всичко за деня, но за съжаление трябва и да работя и не ми достига времето за коментари, а анонимното оценяване ме дразни. И трето: В началото коментирах, но забелязах, че ми връщаха. Коментарът на Канибалд е отговор на мой от предния ден например. Млъкнах, защото търсих истината за себе си като„нов”автор. Състезателите спряха да ме коментират и посещенията намаляха наполовина. Сами можете да се убедите.
    Не ме притеснява малкото присъствие на страничката ми, защото не е изпросено (извинете ме за думата, не искам да съм груба) и е искрено. Общо взето разбрах истината за себе си. Радвам се, че в този сайт открих много стойностни автори.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...