4 сент. 2010 г., 08:26

Кой ще ми каже?

1.3K 0 9

 

 

 

Кой ще ми каже?

 

 

 

Коя съм да осъждам грешни хора?

Дали живот си подредих?

Остана ми единствено умората

сред прах и четири стени.

 

Къде не търсих споделени чувства?

Загърбих минали вражди.

Потънах във измислено изкуство,

от истинското ме боли.

 

Какво като създадох два живота -

любящи, мислещи, добри.

Изхвръкнаха и силите си пробват

в загробени от мен борби.

 

Защо ли търсят в мене те опора?

Несретница съм аз на път.

Неверница, повярвала в умората,

дали е сигурният гръб?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря отново! Много сте мили!
  • Неверница, повярвала в умората,
    дали е сигурният гръб?
    Да!!!


  • "Изхвръкнаха и силите си пробват
    в загробени от мен борби."

    колелото на живота се върти...
    хубав стих!
  • Напред и нагоре, Ани. Ив
  • Много благодаря на всички. Повод за публикуването бе притеснението на детето ми от урагана в Щатите. Дори имаше посвещение, но след размисъл го изтрих. Нямам право личната си драма да я развявам пред анонимни читатели. Може да не е нещо особен този ми текст, но ми е скъп, заради многото километри, страха, носталгията на детето ми и...т.н. и т.н. Важното е, че всичко вече е спокойно.
    Извинете ме, че не коментирам. Мълчанието ми не е продиктувано от скромност, „надувки” или някакъв страх. Нямам необходимата литературна квалификация и се притеснявам. Втората причина е, че се опивам да прочета всичко за деня, но за съжаление трябва и да работя и не ми достига времето за коментари, а анонимното оценяване ме дразни. И трето: В началото коментирах, но забелязах, че ми връщаха. Коментарът на Канибалд е отговор на мой от предния ден например. Млъкнах, защото търсих истината за себе си като„нов”автор. Състезателите спряха да ме коментират и посещенията намаляха наполовина. Сами можете да се убедите.
    Не ме притеснява малкото присъствие на страничката ми, защото не е изпросено (извинете ме за думата, не искам да съм груба) и е искрено. Общо взето разбрах истината за себе си. Радвам се, че в този сайт открих много стойностни автори.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...