Sep 4, 2010, 8:26 AM

Кой ще ми каже?

  Poetry » Other
1.3K 0 9

 

 

 

Кой ще ми каже?

 

 

 

Коя съм да осъждам грешни хора?

Дали живот си подредих?

Остана ми единствено умората

сред прах и четири стени.

 

Къде не търсих споделени чувства?

Загърбих минали вражди.

Потънах във измислено изкуство,

от истинското ме боли.

 

Какво като създадох два живота -

любящи, мислещи, добри.

Изхвръкнаха и силите си пробват

в загробени от мен борби.

 

Защо ли търсят в мене те опора?

Несретница съм аз на път.

Неверница, повярвала в умората,

дали е сигурният гръб?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря отново! Много сте мили!
  • Неверница, повярвала в умората,
    дали е сигурният гръб?
    Да!!!


  • "Изхвръкнаха и силите си пробват
    в загробени от мен борби."

    колелото на живота се върти...
    хубав стих!
  • Напред и нагоре, Ани. Ив
  • Много благодаря на всички. Повод за публикуването бе притеснението на детето ми от урагана в Щатите. Дори имаше посвещение, но след размисъл го изтрих. Нямам право личната си драма да я развявам пред анонимни читатели. Може да не е нещо особен този ми текст, но ми е скъп, заради многото километри, страха, носталгията на детето ми и...т.н. и т.н. Важното е, че всичко вече е спокойно.
    Извинете ме, че не коментирам. Мълчанието ми не е продиктувано от скромност, „надувки” или някакъв страх. Нямам необходимата литературна квалификация и се притеснявам. Втората причина е, че се опивам да прочета всичко за деня, но за съжаление трябва и да работя и не ми достига времето за коментари, а анонимното оценяване ме дразни. И трето: В началото коментирах, но забелязах, че ми връщаха. Коментарът на Канибалд е отговор на мой от предния ден например. Млъкнах, защото търсих истината за себе си като„нов”автор. Състезателите спряха да ме коментират и посещенията намаляха наполовина. Сами можете да се убедите.
    Не ме притеснява малкото присъствие на страничката ми, защото не е изпросено (извинете ме за думата, не искам да съм груба) и е искрено. Общо взето разбрах истината за себе си. Радвам се, че в този сайт открих много стойностни автори.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...