7 may 2019, 23:29

Кой ще я чуе

  Poesía
324 1 0

КОЙ ЩЕ Я ЧУЕ

 

Люлях ви с прекършени крила. 
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.

 

Никой от вас за миг не разбра,
как душата ми ограбена кърви.
Исках в сърцата да вградя мечта
за слънчевите ви, щастливи дни.

 

В раклата се трупаха черни мъгли.
Ветровете си там аз заключвах.
Страхът не давах да ме покоси.
От какавиди радости излюпвах.

 

Не ме попитахте, животът ли тежи,
та по лицето бръчките се гърчат,
често сълзи от помръкнали очи
защо, завърнала глава, си бърша.

 

Трупах грехове към себе си, към вас.
Раклата отдавна с тях се препълни.
Болката изтръгна скрития си глас...
Кой ще я чуе? И дали ще я прегърне?

 

07 05 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...