Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра,
как душата ми ограбена кърви.
Исках в сърцата да вградя мечта
за слънчевите ви, щастливи дни.
В раклата се трупаха черни мъгли.
Ветровете си там аз заключвах.
Страхът не давах да ме покоси.
От какавиди радости излюпвах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up