Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра,
как душата ми ограбена кърви.
Исках в сърцата да вградя мечта
за слънчевите ви, щастливи дни.
В раклата се трупаха черни мъгли.
Ветровете си там аз заключвах.
Страхът не давах да ме покоси.
От какавиди радости излюпвах. ...