28 nov 2015, 22:50

Кой си... 

  Poesía
505 0 5

Кой си...

Кой си...
дето разбъркваш живота ми...

Дето се вмъкваш в(ъв) мислите
и това равновесие,
дето го стисках със зъбите,
като копринена кърпа
отлетя към небето.
Кой си...
Някой пред теб
ми отнесе сърцето...
Като ранено животно
се въргалям из преспите
и кървя и... съм празна...
Не обещавай доверие,
не обещавай усмихнатост!
Няма какво да отдам,
само страх и униние,
само болка и безпомощност.
Не се спирай, върви, 
подмини ме!



 

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, ЕЛ, радвам се че прочете! За много години и от мен, и всички да сме живи и здрави иии... все любов да има в душите ни!
  • Благодаря на всички за вниманието!
  • Много истински стих, Гали!
    Поздравявам те!
  • Мъдрецът е казал, че всичко е временно
    и все преминава (понякога куцайки).
    Понякога тлее с годините белегът,
    но винаги силата идва след бурята...

    Поздравления и от мен!
  • ...Кой си ти, в духа ми смут запалил -
    Мефистотел ли, или Кръстител?...Елисавета Багряна
Propuestas
: ??:??