Nov 28, 2015, 10:50 PM

Кой си...

  Poetry
978 0 5

Кой си...

Кой си...
дето разбъркваш живота ми...

Дето се вмъкваш в(ъв) мислите
и това равновесие,
дето го стисках със зъбите,
като копринена кърпа
отлетя към небето.
Кой си...
Някой пред теб
ми отнесе сърцето...
Като ранено животно
се въргалям из преспите
и кървя и... съм празна...
Не обещавай доверие,
не обещавай усмихнатост!
Няма какво да отдам,
само страх и униние,
само болка и безпомощност.
Не се спирай, върви, 
подмини ме!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, ЕЛ, радвам се че прочете! За много години и от мен, и всички да сме живи и здрави иии... все любов да има в душите ни!
  • Благодаря на всички за вниманието!
  • Много истински стих, Гали!
    Поздравявам те!
  • Мъдрецът е казал, че всичко е временно
    и все преминава (понякога куцайки).
    Понякога тлее с годините белегът,
    но винаги силата идва след бурята...

    Поздравления и от мен!
  • ...Кой си ти, в духа ми смут запалил -
    Мефистотел ли, или Кръстител?...Елисавета Багряна

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...