28.11.2015 г., 22:50 ч.
Кой си...
Кой си...Кой си...дето разбъркваш живота ми... Дето се вмъкваш в(ъв) мислите и това равновесие, дето го стисках със зъбите, като копринена кърпа отлетя към небето. Кой си... Някой пред теб ми отнесе сърцето... Като ранено животно се въргалям из преспите и кървя и... съм празна... Не обещавай доверие, не обещавай усмихнатост! Няма какво да отдам, само страх и униние, само болка и безпомощност. Не се спирай, върви, подмини ме! |
© Галя Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, ЕЛ, радвам се че прочете! За много години и от мен, и всички да сме живи и здрави иии... все любов да има в душите ни!
-
Благодаря на всички за вниманието!
-
Много истински стих, Гали!
Поздравявам те! -
Мъдрецът е казал, че всичко е временно
и все преминава (понякога куцайки).
Понякога тлее с годините белегът,
но винаги силата идва след бурята...
Поздравления и от мен! -
...Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистотел ли, или Кръстител?...Елисавета Багряна
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
