28.11.2015 г., 22:50

Кой си...

Поезия

971 0 5

Кой си...

Кой си...
дето разбъркваш живота ми...
Дето се вмъкваш в(ъв) мислите
и това равновесие,
дето го стисках със зъбите,
като копринена кърпа
отлетя към небето.
Кой си...
Някой пред теб
ми отнесе сърцето...
Като ранено животно
се въргалям из преспите
и кървя и... съм празна...
Не обещавай доверие,
не обещавай усмихнатост!
Няма какво да отдам,
само страх и униние,
само болка и безпомощност.
Не се спирай, върви,
подмини ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, ЕЛ, радвам се че прочете! За много години и от мен, и всички да сме живи и здрави иии... все любов да има в душите ни!

2016-01-10T11:32:00+02:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря на всички за вниманието!

2015-11-30T18:29:01+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много истински стих, Гали!
Поздравявам те!

2015-11-29T11:59:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Мъдрецът е казал, че всичко е временно
и все преминава (понякога куцайки).
Понякога тлее с годините белегът,
но винаги силата идва след бурята...

Поздравления и от мен!

2015-11-29T10:15:13+02:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

...Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистотел ли, или Кръстител?...Елисавета Багряна

2015-11-28T23:45:35+02:00