Кой съм аз, така и не разбрах?

И без любов какво съм?  Кръгла Нула!

Едно сърце ми свети във нощта.

Това е твоята душа.

Ранима, нежна, страстна, влюбена.

Любов прекрасна и изгубена.

Но може ли любов да се изгуби?

И може ли тъй просто да изчезне?

Аз  знам, че теб те има.

Не  си под стъклен похлупак.

Загнездиш ли се във сърцата,

не ще изтлееш! Тук си пак!

Любов, тъй искрена си ти!

Ти стягаш нашите души

в прегръдка сладка  и звучиш!

И  как мелодията на душата

ще  ме  превземе  пак  с  отплата,

за  бъден  ден  и  сетен  миг,

но  аз  не  съм  чак  толкова  велик?