1.10.2010 г., 12:31

Кой съм аз

1.3K 0 0

Кой съм аз, така и не разбрах?

И без любов какво съм?  Кръгла Нула!

Едно сърце ми свети във нощта.

Това е твоята душа.

Ранима, нежна, страстна, влюбена.

Любов прекрасна и изгубена.

Но може ли любов да се изгуби?

И може ли тъй просто да изчезне?

Аз  знам, че теб те има.

Не  си под стъклен похлупак.

Загнездиш ли се във сърцата,

не ще изтлееш! Тук си пак!

Любов, тъй искрена си ти!

Ти стягаш нашите души

в прегръдка сладка  и звучиш!

И  как мелодията на душата

ще  ме  превземе  пак  с  отплата,

за  бъден  ден  и  сетен  миг,

но  аз  не  съм  чак  толкова  велик?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...