1.10.2010 г., 12:31

Кой съм аз

1.4K 0 0

Кой съм аз, така и не разбрах?

И без любов какво съм?  Кръгла Нула!

Едно сърце ми свети във нощта.

Това е твоята душа.

Ранима, нежна, страстна, влюбена.

Любов прекрасна и изгубена.

Но може ли любов да се изгуби?

И може ли тъй просто да изчезне?

Аз  знам, че теб те има.

Не  си под стъклен похлупак.

Загнездиш ли се във сърцата,

не ще изтлееш! Тук си пак!

Любов, тъй искрена си ти!

Ти стягаш нашите души

в прегръдка сладка  и звучиш!

И  как мелодията на душата

ще  ме  превземе  пак  с  отплата,

за  бъден  ден  и  сетен  миг,

но  аз  не  съм  чак  толкова  велик?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...