2 may 2007, 13:14

Kойто и каквото и да си

  Poesía
586 0 4
Как слаби сме, безпомощни, безгласни
пред бури и сезони, и слънца!
Усмихнати, безчувствени, нещастни,
ту рAзумни, ту с тупкащи сърца!
Тъй малки сме, безсилни пред живота,
пред Бога, пред съдбата, пред смъртта!
А целите - безмислени, нищожни
пред устрема на общата съдба!
От пръст или от пепел, или прах,
незнайно от какво си ни направил!
Нарекли сме те Бог, а ти от смях
превиваш се пред смешните ни планове!
Причината навярно е цинична,
че плът до плът се срещаме, делим
и прости за разбиране поличбите,
че всичко някой ден ще бъде... ДИМ!
И който и каквото и да си,
години, векове, хилядолетия
с насечени тела или души
ти храниш се. От жертвоприношения!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...