May 2, 2007, 1:14 PM

Kойто и каквото и да си

  Poetry
581 0 4
Как слаби сме, безпомощни, безгласни
пред бури и сезони, и слънца!
Усмихнати, безчувствени, нещастни,
ту рAзумни, ту с тупкащи сърца!
Тъй малки сме, безсилни пред живота,
пред Бога, пред съдбата, пред смъртта!
А целите - безмислени, нищожни
пред устрема на общата съдба!
От пръст или от пепел, или прах,
незнайно от какво си ни направил!
Нарекли сме те Бог, а ти от смях
превиваш се пред смешните ни планове!
Причината навярно е цинична,
че плът до плът се срещаме, делим
и прости за разбиране поличбите,
че всичко някой ден ще бъде... ДИМ!
И който и каквото и да си,
години, векове, хилядолетия
с насечени тела или души
ти храниш се. От жертвоприношения!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....