Който трябва ще го разбере
Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара!
Аз не искам тук да се завърнеш
да ми кажеш колко ме обичаш!
Аз не искам в клоун да ме превърнеш!
„Скъпи“, „мили“ ти да ме наричаш!
Свикнах аз без тебе да живея.
Свикнах и без твоите лъжи!
Свикнах щом боли ме да се смея
и да крия своите сълзи.
Но не свикнах да не те обичам
даже и далеч когато бе!
В сънищата си след тебе тичах,
ала сам не знаех на къде?
Искам те! Желая те! Копнея,
търся нощем твоите очи!
Аз без тебе мога да живея,
но не мога да не ме боли!
Ако искаш мен и любовта ми
просто тук, при мене се върни!
Ако искаш. Ала знам-едва ли
ще сме двама в нашите мечти?
Ще ме лъжеш, аз пък ще ти вярвам.
Всеки ден със теб ще е лъжа!
Грешката не искам да повтарям!
Аз съм сам. И ти ще си сама!
30.08.2019 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados