31.08.2019 г., 8:38

Който трябва ще го разбере

1.6K 0 0

Който трябва ще го разбере

Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара!

Аз не искам тук да се завърнеш
да ми кажеш колко ме обичаш!
Аз не искам в клоун да ме превърнеш!
„Скъпи“, „мили“ ти да ме наричаш!

Свикнах аз без тебе да живея.
Свикнах и без твоите лъжи!
Свикнах щом боли ме да се смея
и да крия своите сълзи.

Но не свикнах да не те обичам
даже и далеч когато бе!
В сънищата си след тебе тичах,
ала сам не знаех на къде?

Искам те! Желая те! Копнея,
търся нощем твоите очи!
Аз без тебе мога да живея,
но не мога да не ме боли!

Ако искаш мен и любовта ми
просто тук, при мене се върни!
Ако искаш. Ала знам-едва ли
ще сме двама в нашите мечти?

Ще ме лъжеш, аз пък ще ти вярвам.
Всеки ден със теб ще е лъжа!
Грешката не искам да повтарям!
Аз съм сам. И ти ще си сама!

30.08.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...