19 feb 2012, 15:55

Кокиче

  Poesía
2K 0 4

КОКИЧЕ

 

Ранобудното кокиче

плахо под снега наднича.

Мило пъргаво момиче

то тъй пролетта обича.

 

Първо иска да я срещне

и със шапчицата бяла

знак ú дава тя да блесне

и да идва засияла.

 

Вече искат и децата

зимата да си отива,

нека порасте тревата.

Чакат пролетта красива.

 

С топло слънце да ни сгрее,

да разлисти се гората.

Хор от птички да запее,

да развесели сърцата.

 

О, ти, беличко кокиче,

мъничко и толкоз скромно,

чакаме ме те, предвестниче,

с нетърпение огромно!

 

Стига вече люта зима,

вредом поля за заснежени!

Топли дни за нас да има

и надежди съживени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...