19.02.2012 г., 15:55

Кокиче

2K 0 4

КОКИЧЕ

 

Ранобудното кокиче

плахо под снега наднича.

Мило пъргаво момиче

то тъй пролетта обича.

 

Първо иска да я срещне

и със шапчицата бяла

знак ú дава тя да блесне

и да идва засияла.

 

Вече искат и децата

зимата да си отива,

нека порасте тревата.

Чакат пролетта красива.

 

С топло слънце да ни сгрее,

да разлисти се гората.

Хор от птички да запее,

да развесели сърцата.

 

О, ти, беличко кокиче,

мъничко и толкоз скромно,

чакаме ме те, предвестниче,

с нетърпение огромно!

 

Стига вече люта зима,

вредом поля за заснежени!

Топли дни за нас да има

и надежди съживени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....