Feb 19, 2012, 3:55 PM

Кокиче

  Poetry
2K 0 4

КОКИЧЕ

 

Ранобудното кокиче

плахо под снега наднича.

Мило пъргаво момиче

то тъй пролетта обича.

 

Първо иска да я срещне

и със шапчицата бяла

знак ú дава тя да блесне

и да идва засияла.

 

Вече искат и децата

зимата да си отива,

нека порасте тревата.

Чакат пролетта красива.

 

С топло слънце да ни сгрее,

да разлисти се гората.

Хор от птички да запее,

да развесели сърцата.

 

О, ти, беличко кокиче,

мъничко и толкоз скромно,

чакаме ме те, предвестниче,

с нетърпение огромно!

 

Стига вече люта зима,

вредом поля за заснежени!

Топли дни за нас да има

и надежди съживени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...