Кокиче
КОКИЧЕ
Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило пъргаво момиче
то тъй пролетта обича.
Първо иска да я срещне
и със шапчицата бяла
знак ú дава тя да блесне
и да идва засияла.
Вече искат и децата
зимата да си отива,
нека порасте тревата.
Чакат пролетта красива.
С топло слънце да ни сгрее,
да разлисти се гората.
Хор от птички да запее,
да развесели сърцата.
О, ти, беличко кокиче,
мъничко и толкоз скромно,
чакаме ме те, предвестниче,
с нетърпение огромно!
Стига вече люта зима,
вредом поля за заснежени!
Топли дни за нас да има
и надежди съживени!
© Анка Келешева All rights reserved.
