Кокиче
Каква е тази сила
в теб, мъниче,
красиво, нежно, мило,
ти, пролетно кокиче?
Разбиваш ледовете
на хиляди парчета
в селата, в градовете,
в градините с дръвчета.
- Да правя простори
на братя и сестрички,
да гледам как се борят
и пеят волни птички.
Да правя простори
на малката тревица,
да слушам как говорят,
играят си дечица.
С радост да им кича
детските очи,
доброто да обичат,
а злото да мълчи.
Щом розата напъпи
и гората се заоблича,
то нека ме настъпи
дете, което тича.
Или пък ме откъсне
с малката ръчица,
радост да му пръсне
в нежната душица!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Исмаил Али Todos los derechos reservados
