5 mar 2013, 10:13  

Кокиче 

  Poesía » Del paisaje
527 0 3

 

 

Каква е тази сила

в теб, мъниче,

красиво, нежно, мило,

ти, пролетно кокиче?

 

Разбиваш ледовете

на хиляди парчета

в селата, в градовете,

в градините с дръвчета.

 

- Да правя  простори

на братя и сестрички,

да гледам как се борят

и пеят волни птички.                                      

 

Да правя  простори

на малката тревица,

да слушам как говорят,

играят си дечица.

 

С радост да им кича

детските очи,

доброто да обичат,

а злото да мълчи.

 

Щом розата напъпи

 и гората се заоблича,

то нека ме настъпи

дете, което тича.

 

Или пък ме откъсне

с малката ръчица,

радост да му пръсне

в нежната душица!                                                  

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??