5.03.2013 г., 10:13  

Кокиче

689 0 3

 

 

Каква е тази сила

в теб, мъниче,

красиво, нежно, мило,

ти, пролетно кокиче?

 

Разбиваш ледовете

на хиляди парчета

в селата, в градовете,

в градините с дръвчета.

 

- Да правя  простори

на братя и сестрички,

да гледам как се борят

и пеят волни птички.                                      

 

Да правя  простори

на малката тревица,

да слушам как говорят,

играят си дечица.

 

С радост да им кича

детските очи,

доброто да обичат,

а злото да мълчи.

 

Щом розата напъпи

 и гората се заоблича,

то нека ме настъпи

дете, което тича.

 

Или пък ме откъсне

с малката ръчица,

радост да му пръсне

в нежната душица!                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...