5.03.2013 г., 10:13  

Кокиче

697 0 3

 

 

Каква е тази сила

в теб, мъниче,

красиво, нежно, мило,

ти, пролетно кокиче?

 

Разбиваш ледовете

на хиляди парчета

в селата, в градовете,

в градините с дръвчета.

 

- Да правя  простори

на братя и сестрички,

да гледам как се борят

и пеят волни птички.                                      

 

Да правя  простори

на малката тревица,

да слушам как говорят,

играят си дечица.

 

С радост да им кича

детските очи,

доброто да обичат,

а злото да мълчи.

 

Щом розата напъпи

 и гората се заоблича,

то нека ме настъпи

дете, което тича.

 

Или пък ме откъсне

с малката ръчица,

радост да му пръсне

в нежната душица!                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...