5.03.2013 г., 10:13  

Кокиче

696 0 3

 

 

Каква е тази сила

в теб, мъниче,

красиво, нежно, мило,

ти, пролетно кокиче?

 

Разбиваш ледовете

на хиляди парчета

в селата, в градовете,

в градините с дръвчета.

 

- Да правя  простори

на братя и сестрички,

да гледам как се борят

и пеят волни птички.                                      

 

Да правя  простори

на малката тревица,

да слушам как говорят,

играят си дечица.

 

С радост да им кича

детските очи,

доброто да обичат,

а злото да мълчи.

 

Щом розата напъпи

 и гората се заоблича,

то нека ме настъпи

дете, което тича.

 

Или пък ме откъсне

с малката ръчица,

радост да му пръсне

в нежната душица!                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...