Mar 5, 2013, 10:13 AM  

Кокиче

700 0 3

 

 

Каква е тази сила

в теб, мъниче,

красиво, нежно, мило,

ти, пролетно кокиче?

 

Разбиваш ледовете

на хиляди парчета

в селата, в градовете,

в градините с дръвчета.

 

- Да правя  простори

на братя и сестрички,

да гледам как се борят

и пеят волни птички.                                      

 

Да правя  простори

на малката тревица,

да слушам как говорят,

играят си дечица.

 

С радост да им кича

детските очи,

доброто да обичат,

а злото да мълчи.

 

Щом розата напъпи

 и гората се заоблича,

то нека ме настъпи

дете, което тича.

 

Или пък ме откъсне

с малката ръчица,

радост да му пръсне

в нежната душица!                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....