VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
11 131
27 abr 2014, 12:49

Кокиче

510 0 3

 

Зелено кълнче, после... стъбълце,
а след това... камбанки, снежно бели.
Понякога, с невидимо
пробива то и преспи вледенели!

 

Изящно, удивително създание!
По-силно и от бурите дори!
Със своето загадъчно сияние
то сякаш и във тъмното гори!

 

Такова крехко, мъничко, дали
съзнава то великата си участ,
на зимните стихии и мъгли
да е контраст, от който да се уча?!

 

Навярно затова и го обичам,
защото като него други няма!
И знам, че то, мъничето-кокиче
е моята опора най-голяма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0